Victoria Sarkizova, BG's National Honour
September 2026
Похвала за онзи, който не порасва
Любовта ти е договор с дребен шрифт,
подписан с чуждо сърце.
О, царю на кухи обещания,
с трон от празни думи и измами.
Короната блести ти в самозаблужди,
а под нея - паяжини и рани.
Коронясан с тишина и оправдания,
ти строиш дворци от самосъжаление,
а аз - глупачката - броях старания,
вярвайки, че любов е унижение.
Стабилен си като изтръпнал крак,
като цвете, което в корена си гние.
Зрял като дете със фас,
което вярва, че димът е опит.
Професионален пожарникар на чувства -
гасиш всяка искра, която в мен бушува.
Раздаваш студ, докато аз горя,
после обвиняваш ме, че пуша.
За света имаш фойерверки,
за мен - дим от вчерашната свещ.
Обичаш ме, когато съм функция,
не когато съм човек.
Нежен като буря в стъклена стая,
внимателен като нож, който не знае, че реже.
Любовта ти е чадър с дупки,
от който вали, дори когато грее.
Пълен с жал за дреболии,
а към мен - ни зрънце грижа.
Пазиш чуждите стихии,
а мен - оставяш да изстина.
Казваш „всичко ми тежи“,
но тежестта съм всъщност аз за теб.
Имаш сила само да кръжиш
над мен студен и хищен като ястреб.
И все пак боли - макар и в рими,
макар гневът ми да танцува в ред.
Пиша те тук, за да те изтрия,
а нея - себе си - да спася от теб.
Score: 76 out of 100.
A sharp, personally voiced anti-love poem with several memorable metaphors and a strong closing turn, held back by uneven rhyme, occasional strained diction and some stock imagery.
Read the September 2026 National Honours